САМООЦЕНЪЧНА СКАЛА ЗА ТРЕВОЖНОСТ (СПИЛБЪРГЪР)

Повечето от известните методи за измерване на тревожността позволяват да се оценява или личностната тревожност, или състоянието на тревожност и още някои специфични реакции. Една от методиките, позволяващи диференцирано да се измерва тревожността и като личностно свойство, и като състояние, е методиката, предложена от Ч.Д. Спилбъргър. Целта на изследването е оценяване равнището на личностната и ситуативната тревожност.

Самооценъчната скала на Спилбъргър включва 40 въпроса-съждения, 20 от които са предназначени за оценка равнището на ситуативната тревожност и 20 – за оценка равнището на личностната тревожност.

За всеки въпрос са възможни четири варианта на отговор, по степен на интензивност.

Тревожността е основна характеристика (признак, показател) на емоционалната устойчивост (уравновесеност).

Измерването на тревожността, като свойство на личността, е особено важно, тъй като обуславя поведението на субекта. Равнището на тревожност е естествена особеност на личността. У всеки човек съществува оптимално или желателно равнище на тревожност, това е т.нар. полезна тревожност. Оценката на собственото състояние, която човек прави, е съществен компонент за самоконтрол и самовъзпитание.

Под личностна тревожност се разбира устойчива индивидуална характеристика, отразяваща предразположението на субекта към тревога и наличието у него на тенденцията да възприема достатъчно широк спектър от тревожни ситуации, отговаряйки на всяка от тях с определена реакция. Като предразположеност, личностната тревожност се активизира за възприемане на определени стимули, оценявани от човека като опасни, свързани със специфични ситуации на заплаха за неговия престиж, самооценка, самоуважение.

Ситуативната, или реактивна тревожност, като състояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Това състояние възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъде различно по интензивност и динамичност във времето.

Личности, които се отнасят към категорията на високотревожните, са склонни да възприемат заплахата за своята самооценка и жизнерадостност в обширен диапазон от ситуации и да реагират с изразено състояние на тревожност. Ако психологичният тест показва висок показател на личностна тревожност у изследваното лице, се предполага, че у това лице се проявява състояние на тревожност в разнообразни ситуации, особено когато се засяга оценката на неговата компетенция и престиж.